Беше един изпълнен с емоции уикенд 
Сутринта в седем, Ицо ми се обади, че си тръгва от Уго и идва към нас…дотук с race engineer-a:
Пристигнахме на прегледа, където една истерична лелка – технически комисар, не пожела да ме пусне, защото досега не беше виждала костюм на Alpinestars:
Comments rssВ неделя, веднага след Пежо събора отидохме да довършим тестовете на колата.
В съботата тя се представи много достойно и зае напълно заслужено втора позиция, като малко не и достигна, за да излезне на първо място (пилотирана от брат ми).
Колата се държа изключително добре, окачването е 1, шпера е лудница, а мотора е изненадващо добър. Въпреки, че я настройвахме по-малко от половин час, по един планински път, колата върви уникално. На 400 метра даде 15.2, а може да падне спокойно доста под това време с добри настройки, дигнат прекъсвач (в момента е на 6800) и трениран шофьор.
Снимките са малко и не много добри, но всички бяхме супер скапани , след двата дни на жегата:
По-късно трябва да се появят и клипчета.
Сериозни проблеми с колата, учудващо, почти нямаше, всичките дребни проблеми бяха главно заради нашето недоглеждане.
Времената в неделята почнаха от 1.07, което си беше абсолютна трагедия, дължащо се главно на мойта неопитност, кофти подбор на гуми и липсата на бензин 😀
Следващите сесии, с напълнен резервоар, но на три цилиндъра, паднах до 1.03-1.04, което си беше по-добре. На последните сесии вече почнах да давам нормални времена, като най-доброто беше 1.01, но мога, а и трябва още доста.
Следващото събитие е планинско Кюстендил, за където трябва да сме напълно подготвени.
Comments rssВъпреки потта и усилията, които хвърлихме да подготвим колата за писта Дракон 1, в крайна сметка, вечерта преди състезанието решихме да отложим пътуването и вместо това да потестваме колата, за да сме напълно готови за следващото състезание, а не пак да отидем наполовина готови. Решение, което се оказа не лошо в крайна сметка.
ф55, средно проходно гърне с права тръба до отзад
Comments rss
Trackback
Comments rss TrackbackМиналата година все пак успях да направя едно почти пълно състезание – писта Бургас. Тръпката беше невероятна.
Ето и кратък разказ за пистата:
Петък следобед, от гаража се натоварихме в 306цата на Ицо (огромни благодарности за което), Коста, Чили, Монзо, Татко. 205цата я дърпахме до Бургас с твърда връзка, като аз се возих в нея….306цата с 4 човека, багаж, дърпаща 205 пълна с гуми и багаж даде разход 11 
За 6-8 часа стигнахме до Бургас. Васко (Зайо) ни покани в къщата, в която той беше отседнал в с. Ветрен и там си направихме добър купон 
Сутринта в осем и половина бяхме налиния и потеглихме към пистата. Намерихме си боксове и разпънахме сергията…
Сутринта по пътя към Бургас колата обаче загасна 
Като остана време да я погледнем, видяхме, че любимият ми датчик на коляновия вал е пропаднал малко надолу и зъбното колело го е направило на кайма 
Дидо (kolko) от Бургас, реагира светкавично и след един час имахме датчик. Междувременно, аз трябваше да мина технически преглед и набързо свалихме датчика на сервизната кола 
После се оказа, че съм забравил кабела за връзка към електрониката на колата, пак благодарение на Дидо за половин час имахме кабели.
Всичко вече беше наред, с Васко понастроихме колата и потръгна нормално, макар че откъм вървеж имаше доста да се желае.
На първата тренировка бях като стрелян заек, доста ме беше страх, а и пистата 1во че беше доста бърза (мойта средна скорост е 110км/ч) второ, че беше леко офроуд трасе 
На пистата има два обратни завоя, които се оказаха най-трудни за мен…на всичкото отгоре първа взе да излиза сама доста често се оказвах на нулева в края на завоя…
На една от обиколките, при едно по агресивно включване на първа скорост, усетих как лоста си остана в ръката ми…дългата щанга за скоростите беше паднала и се паркирах отсрани на бордюра…В последствие намерихме старата щанга (но не и телефона, който също затрих при тоз инцидент), а Дидо намери и една нова. Вързахме я яко с тел и тръгнахме за втора тренировка.
На загряващата обиколка на един от последните завои, натискам спирачката и крака ми падна до ламарината 
бързо припомпах и всичко си беше наред, следващите няколко завоя карах малко като японец обаче 
на правите леко припомпвах с левия крак спирачката, за всеки случай…но докрая на сесията нямаше никакъв проблем. Тази тренировка вече влезнах доста повече в час и почнах да се движа доста по-бързо, макар че това не се отрази на времената ми…на една от бързите обиколки, които направих, на един завой колата се завъртя и тръгна към мантинелата, но за щастие успях да я спра на няколко метра от нея. Следващата обиколка бях още по амбициран и на спирането след дългата старт финална права реших да пропусна точката за спиране с няколко метра…но не бях преценил това, че този път дойдох и с доста по голяма скорост за 90градусовия завой след правата…спирачки обаче колат няма спиране (там е доста запрашен и неравен участък) и продължи напред с блокирали гуми, а пред мен ограда и зад нея хора, които вече палеха джапанките 
в един момент реших, че няма закъде повече да спирам и пуснах спирачката, за щастие колата успя да хване пътя и зави 
Въпреки тез двете преживявания бях решил да дам някое по-добро време, но станаха няколко инциденти с други коли на трасето и прекъснаха тренировката….
Когато прибрахме колата, установихме причината за пропадналия педал на спирачката..една от задните накладки беше изчезнала Вечерта имаше уискита и шампанско, ама това не е за разказване…кой бил бил…
На сутринта намерихме накладка, доляхме масло в скоростите (бая масло беше изхвърлено през дупката за жило на километража) и се приготвихме за старта. Да си призная, преди старта ми беше много нервно, но когато тръгнахме мислех само и единствено за пистата, всички други притеснения бяха изчезнали.
Веднага след старта има плавен завой в дясно, в който една лада се завъртя ипонесе още една две коли с нея, аз вече бях дръпнал другата 205ца, която беше пред мен и успях да спечеля няколко места…
Ето и клипче от битката ми с една лада:)
След няколко напрегнати обиколки обаче мотора загуби желание да се форсира и след още две спря съвсем 
….Прибрахме колата в бокса, изчакахме няколко от другите класове и си тръгнахме, 4ма човека в 306цата, отзад 205цата (този път шофирана от Ицо) и Любчо с Тони с 406 
На пистата се запознах с Веселин, но бях доста под пара и неможахме да си поговорим…занапред ще се реванширам
Comments rss Trackback
